От експеримента следва да се приеме, че вакуумът трябва да има диелектрични свойства, за да превежда електромагнитните колебания, кристална структура за да не създава съпротивление на движещите се в него възбуждания и в резултат от изкривяването на решетката при внася нето на електрически заряд или електрическо и магнитно полета да се получава гравитационно взаимодействие, Той трябва да е създаден от диполчета, наречени динамиди, съставени от два точкови безмасови противоположни електрически заряда, заемащи възлите на идеално подрдената кристална решетка. В равновесия двата точкови електрически заряда са много близко един до друг и диполчето няма диполен момент. Но при изкривявания на диполчетата ще се създават диполни моменти, които ще създават собствени електрически плета, които щ си взаимо действуват и така вакуумът ще придобие вълнови свойства. Изкривяването на диполчетата ще води до създаване на поляризация на вакуума и  до създаване не електрическо поле в него. Тъй като константата на решет ката на вакуума е много по-малка от размерите на неговите възбуждания, то вакуумът като цяло се показва като безвискозна несвиваема изотропна среда. Тримерните вихри в него образуват неутрина, а обединението на неутрината с електрическите заряди създава масовите лептони. Разме рът на тримерния вихър се характеризира от аромата на лептона. Тъй като тримерните вихри са устойчиви, то те не могат да преминават един в друг и поради това не е възможно осцилирането. Неутрината и масовите лептони са сферично симетрични. При раждането и унищожаването на всяко неутрино се ражда и унищожава неговото антинеутрино.  Аналог на неутралните неутрина са неутралните кваркината. Те се състоят от един кварк и един антикварк, имащи еднакви размери (аромати), поради което кваркината и антикваркината могат да се раждат и унищожават без да оставят свободни неутрина и антинеутрина. Обединението на кваркиното с точков електрически заряд води до създаването на кварк.Тъй като квар кината и кварките имат цилиндрична симетрия, то тяхното състояние ще зависи от пространствената им ориентация. Поради това че в пространс твото има три независими ориентации, то поради това както кварките, така и кваркината, имат три цвята и три антицвята, съответствуващи на обратните направления на направленията на трите цвята. Смяната на цветовете на кварките при обмен на глюони между кварките води до въртение на кварките в пространството. Поради това и матриците на Гел-Ман, които описват обмена на глюоните и смената на цветовете, описват завъртането на 90^о в пространството. Ако виртуалните форони са неустойчиви електрически възбуждания на вакуума, то глюоните са неустойчиви магнитни вузбуждания на вакуума, докато реалните фотони са устойчиви електромагнитни колебания на вакуума. Поради това както виртуалните електрически фотони, така и виртуалните магнитни фотони са неустойчиви и много бързо се разпадат, предавайки своята енергия на вакуума или на частиците, поради това или от тях се раждат противополож но заредени частици и античастици или кварки и антикварки.
  Трябва да се отбележи, че вследствие на обмена на енергия между час тиците и вакуума, колкото по-малки са частиците толкова повече те участ вуват с магниното си взаимодействие, а не с електрическото си взаимо действие, поради това че потенциалът на електрическия заряд зависи от разстоянието на -1, докато потенциалът на диполния момент зависи от разстоянието на -2, както зависи и енегията на локализация на частиците. Именно поради това вътрешното движение на точковите електрически заряди в лептоните и кварките е фермиевско, силно скорелирано в трите напавления, поради което те не създават електрическо поле в точката на моментното си местоположение, а създават само магнитно поле в съща та точка. Поради това собствената енергия на фермионите е резултат само от магнитното взаимодействие между напрежението на собственото магнитно поле и собствения магнитен диполен момент  без участието на електрическото взаимодействие между напрегнатостта на собственото електрическо поле и собствения точков електрически заряд.
  В този диелектричен вакуум вследствие на поляризацията му се създа ват електрически силови. Когато ние се движим относително електричес кото поле, то виждаме тези силови линии навити, поради което чувствува ме действието на магнитното поле. Може да се каже че ако електричес ките силови линии са създадени от подредени диполчета, то магнитните силови линии са ротони, т.е. въртяши се електрически заряди (в същност диполчета, чиито положително зареден край се върти, а отрицателно заредения край остава неподвижен около остта на магнитната силова линия).